150 години от рождението на Георги Кирков (15 август 1867 – 25 август 1919) – Венелин Михайлов, проучвател в Института за исторически изследвания на БАН

Георги Йорданов Кирков, наричан Майстора, е български публицист, парламентарист, политик социалист и профсъюзен деец.

Роден е в семейството на учител-възрожденец. До 1879 учи в родния си град, през тази година е приет в Южнославянския пансион на Тодор Минков в град НиколаевРусия. Докато учи там, се запознава със съчиненията на  ЧернишевскиДобролюбовНекрасовПушкинГогол. Дружи с Алеко Константинов. Прави първите си литературни опити и издава две стихосбирки. През 1886 се завръща в България.

Първоначално се установява в Габрово, от 1887 – в Търново. Там сътрудничи на списанията „Труд“, „Искра“, „Народен учител“. През 1888 се мести в Русе, където сътрудничи на списание „Развитие“. В него за пръв път публикува свое произведение – повестта „Старият дъб“. Отново през 1888 година работи като учител в село Мъртвица и вПлевен. Постъпва в школата за запасни офицери в родния си град и я завършва през 1890.

Завършва Школата за записни офицери и по време на Балканската война (1912-1913) участва в сраженията при Чаталджа като подпоручик от 48-ми Врачански пехотен полк.

Дейност в БРСДП

От 1892 до 1895 учи картография във Виена. По това време профсъюзното движение в Австрия е в подем и Кирков се включва в работническите борби. Това повлиява сериозно на политичeските му възгледи и когато се завръща отново в България през 1895 година, веднага става член на БРСДП. Сътрудничи на партийния орган вестник „Социалист“ до 1897 и на теоретичното списание „Ден“. В публикациите си остро атакува икономичeската политика на правителството на Константин Стоилов. Кирков застъпва правилни марксистки схващания за ролята на партийната организация, насочва партийните членове към пропаганда на социализма сред най-будните работници1.

При идеологическите борби в БРСДП Кирков застава на марксистки позиции и подкрепя Димитър Благоев. Между двамата се заражда силно приятелство, което продължава до края на живота им.

През 1897 година, по предложение на Кирков конгресът на БРСДП в Казанлък слага началото на вестник „Работнически вестник„. Конгресът възлага редактирането на Георги Кирков и Евтим Дабев.

По време на работата си по вестника, който до 1899 се издава в Казанлък, Кирков се доказва като талантлив публицист и сатирик. Пише множество фейлетони и памфлети, сред които по-известните са: „Политическа зоология“, „Вълк-водач“, „Магазията на господин Фърдю Манафски“, „Как дремиградските дервиши премахнаха гладурията“. По предложение на редакторския колектив на „Работнически вестник“ и на читатели на вестника, през1900 Георги Кирков издава част от произведенията си в отделна книга: „Дремиградски смешила“. Произведенията си подписва с псевдонима Майстор Гочо Зуляма, откъдето идва и прозвището му – Майстора.

На конгрес на БРСДП през 1898 година Кирков е избран за член на Централния комитет на партията, какъвто остава до края на живота си. На конгрес през 1899 година БРСДП решава редакцията на „Работнически вестник“ да се премести в Стара Загора. По тази причина се мести и Кирков. Същото се случва и през 1900, когато вестникът се мести в София. И в столицата, също както в Казанлък и Стара Загора, той съвместява журналистическата с политическата и организационната дейност в партията. Кирков е сред най-активните противници на реформисткото крило в партията, противопоставя се активно на изповядваната от него идея за „общо дело“(класово сътрудничество). При разцеплението на партията на Русенския конгрес през 1903 застава на марксистки позиции, присъединява се към „тесните социалисти“. На същия конгрес е избран за касиер на ЦК, какъвто остава до смъртта си.

От 1911 е последователно избиран за общински съветник в София. През 1913 отново е избран за народен представител. Заедно с Димитър Благоев и Васил Коларов гласува против военните кредити на правителството на Васил Радославов. Обявява се против участието на България в Първата световна война.

Като цяло, в дейността си в партията Георги Кирков се доказва като добър организатор, с неговата подкрепа израстват като дейци Георги Димитров, Антон ИвановЖеко Димитров и др.

През 1901 Георги Кирков е избран за депутат от БРСДП от Сливен. Така той става вторият (след Янко Сакъзов през 1893 г.) депутат от социалдемократическа партия в българското Народно събрание. Както посочва Димитър Благоев – „за пръв път в Народното събрание се чува социалистическа реч и се поставя работническия въпрос“. На парламентарната трибуна Кирков се изявява като изключително умел оратор – ползва остра сатирична реч, с която осмива политическите си противници.

Георги Кирков се изявява и като синдикален деец. С оглед на опита му в профсъюзната дейност в Австрия, при основаването на ОРСС през 1904 е избран за негов секретар. Участва активно в организираните от съюза стачки. Обявява се против реформистките течения в синдиката.

Участва в работата на Щутгартския (1907) и Копенхагенския (1910) конгрес на Втори интернационал. В Щутгарт се среща с Ленин, което допълнително му повлиява да застане на марксистки позиции. През 1909 присъства като гост на конгресите на сръбската и на чешката социалдемократическа партия. През 1917 година участва с Васил Коларов на конгрес на Цимервалдската левица в Стокхолм. Там влиза в по-тесен контакт с РСДРП (б).

Г. Кирков приветства Октомврийската революция в Русия от 1917 година – пише възвание до българските войници на фронта, в което ги призовава „да последват примера на руските си братя“.

По време на XXII конгрес на БРСДП (т.с.) през 1919, на който тя се преименува в БКП (т.с.), е тежко болен, не успява да го посети и само изпраща поздравително писмо до делегатите. Скоро след това умира.

В статия, озаглавена „Георги Кирков“, „Работнически вестник“ пише: „Животът на Кирков е животът на нашата партия. Той беше част от живота на Софийската партийна организация. С неговата смърт неоценима загуба претърпя и Софийската партийна организация – софийските комунисти“. 2 Делото на Георги Кирков за развитие на социалистическата партия и нейното утвърждаване в политическия живот на България в края на ХІХ и началото на ХХ век, за пропаганда на идеите на социализма е непреходно. Ето защо той остава бележита политическа фигура, един от основоположниците на социалистическото движение в нашата страна.

1 Боев, Б., Григоров, Б., Колева, Т., Шарова, Кр. История на Софийската градска организация на БКП, С., Партиздат, 1982, с. 47.

2 Работнически вестник, №41, 25 август 1919 г.